Ивана Димитрова е една от над 300 посетители, които през март се запознаха с редица водещи български работодатели на кариерното изложение в Лондон. Стажантската програма на Винпром Пещера, където тя изкара лятото в отдел PR, я грабна с многото възможности да работи с креативни и вдъхновени хора.
1. Разкажи ни малко повече за себе си и за следването си във Великобритания.
На 20 съм, от Пловдив. Завърших ЕГ „Пловдив”, а.к.а Английската, с профил английски език. В един момент (не помня точно кога) се оказа, че трябва да мисля какво точно ще се случва с мен след гимназията и реших, че ми се учи история на изкуството. Няма да задълбавам в разкази за кандидатстване, но си беше одисея, защото кандидатствах на много места, по различни линии, в различни точки на планетата. В крайна сметка на 18-ти септември 2014 кацнах в Лондон и на 20-ти багажът ми вече беше в общежитието. Сега съм втора година бакалавър, освен курсове в департамента, взимам и два курса в департамента по Антропология. Интересувам се най-вече от модерно изкуство, култура, социални медии и дигиталния свят като цяло, как е структуриран, как функциунира и как ние функциунираме в него. Какво по-добро място да си „начеша крастата” от Лондон.
2. Като един от участниците в BG Careers Fair 2015 в Лондон ти беше избрана за стажантската програма на Винпром Пещера. Каква беше позицията ти и какви са впечатленията ти от времето, прекарано там?
Във Винпром Пещера бях стажант в отдел PR. Стажът ми тотално се размина с очакванията. Никога не съм работила в офис, а историите, които съм чувала за стажанти в офис са потресаващи. Очаквах, че ще сервирам кафе в най-лошия случай, а в най-добрия – ще пиша текстчета, които няма да се публикуват, а само ще ми пълнят времето, докато PR-ите си вършат истинската работа. Да, ама не! Ментор ми беше Петя Попова. Още от първия ден ме подхвана и така ме завъртя, че не разбрах кога минаха два месеца. Петя и целият PR екип ме приеха супер приятелски, споделяха ми постоянно опит, идеи, включваха ме в brainstorming-и, взимаха ме на срещи, представяха ме на всички, даваха ми да пиша текстове, които после стигаха до читатели. Беше много яко! Освен това, във Винпром Пещера бях част от стажантската им програма. Бяхме 24-ма участници, в 14 екипа. Аз се занимавах с организирането на малки и не толкова срещи между стажантите, имахме група във facebook, където ставаше организацията на различни „посещения”. Всички имахме свободата да прекараме време и да видим как върви лятото на стажантите в другите екипи, да си поговорим с дургите ментори. Успяхме да видим как се прави вино, ракия, водка, уиски и т.н. Разходихме се между бъчвите, говорихме с технолозите и срещнахме готини хора. За себе си мога да кажа, че със сигурност срещнах хора със сходни на моите интереси, имах възможността да работя и с HR екипа, който също беше страшно приятлски настроен. Имах възможността да се запозная с хора с опит, вдъхновени и креативни, да създам добра мрежа от контакти.
3. С какво ти помогна BG Careers Fair 2015? Какви бяха очакванията ти от изложението и бяха ли оправдани?
За BGCF разбрах, когато главните виновници за реализирането му се свързаха с UCL BG Society и попитаха има ли хора, които биха помогнали с последните малки организационни детайли около изложението. Така стигнах до изложението. Очаквах да се запозная с български работодатели, които активно търсят млади хора, така и стана.
4. Какъв съвет би дала на участниците в BG Careers Fair тази година?
Говорете с всички, дори да не са във вашата сфера на интереси. Разменете си контакти с колкото се може повече хора. Слушайте колкото се може повече презентации. Слушайте какво търсят работодателите, питайте, питайте, питайте, МНОГО! Не се срамувайте, подавайте ръка, говорете си с всички в почивките, използвайте изложението да създадете контакти както с работодатели, така и с гости.
5. Какви са впечатленията ти от работния климат в България? Има ли големи разлики с това, което наблюдаваш във Великобритания?
Не съм прекарвала повече от седмица-две в офис тук, не съм запозната с работния климат. В България прекарвах време както в софийския, така и в пловдивския офис на Винпром Пещера, успях да видя и други техни офиси. Честно казано, средата си е офисна. Хората идват сутрин, работят, пият кафе, споделят и развиват идеи, ходят по срещи, обядват с колеги, смеят се, шегуват се, гонят крайни срокове. Имах възможността да говоря постоянно с останалите стажанти и общо взето всички бяхме приети с усмивка. Всички успяха да се запознатя с бизнеса на компанията, с целите и бъдещите проекти. Някой от стажантите, завършили висшето си образование, дори получиха предложения за постоянни позиции и продължиха с Винпром Пещера.
6. Как опитът в чужбина те подготви за пазара на труда в България?
По-спокойно комуникирам с хора на различни позиции, по-смела съм да питам, да греша дори. Студентският ми живот за годината, прекарана в UCL преди стажа, ме научи да организирам малко по-добре времето си (въпреки че има какво да се желае и има над какво да работа и тази година).
7. Какви са бъдещите ти планове? В каква област би искала да намериш професионална реализация?
Сега за мен е най-важно да намеря подходящ стаж за следващото лято. След UCL искам да се занимавам със социални медии, може би PR, може би реклама, digital marketing, нещо в този ред на мисли. Когато ме погне кризата на средната възраст, най-вероятно ще кажа „до тук” на динамиката на изборените сфери и ще се обърна към друг вид динамика, на собствено арт пространство. Искам в някакъв момент, когато имам стабилна мрежа от контакти и натрупан опит, да се върна в България и да е занимавам с промотиране на млади артисти. Кой знае, може и така да се развият нещата, може и в съвсем различна посока. За сега, планът е такъв.
