Вяра Савова е юрист по образование и на Кариерното изложение в Лондон я заведе не толкова желанието да намери работа в България, колкото това да представи организацията, в която е координатор – Лечение без граници. По това време Вяра е в Лондон, защото току-що е завършила магистратура по Права на човека в SOAS, University of London. Интересите й обаче не се свеждат само до правото. Тя се интересува и от ИT и мениджмънт на хора и проекти, за това и позицията на бизнес консултант в EHS Consulting й допада и кандидатства веднага щом я вижда на сайта на BG Careers Fair. И така, след поредица от интервюта в София, тя става част от екипа на EHS и е в компанията през юли 2016 г.
Разкажи ни малко повече за следването си извън България.
Избрах за магистратурата си институцията, класирана като най-междукултурният университет в света. Решението ми не беше случайно, тъй като исках да се запозная с различни култури, както и да изучавам дисциплини като взаимовръзката между ислямско право и международното право, и да взема участие в Международна клиника по права на човека, където работих по проект с Amnesty International. SOAS със сигурност не ме разочарова, както с качеството на обучението там, така и с невероятните приятелства с хора от цял свят, които завързах по време на следването си. Само преди седмици получих подарък-изненада – мини реплика на традиционна пакистанска обувка от една моя много близка приятелка – адвокат и преподавател в Лахор.
Чрез BG Careers Fair 2016 ти намери позиция в EHS Consulting. Разкажи ни за работата си там.
Работата ми с EHS Consulting ми дава динамиката, от която аз лично се нуждая в работното си ежедневие. В един ден може да ми се наложи да проуча българското трудово законодателство, така че да оптимизираме документацията си по повод на непрестанните командировки, както и да търся перфектната маркетингова агенция за предстоящия ни ребрандинг. В следващия ден може да ми изпратят петдесет договора от английския офис, а след седмица да се наложи да замина за Лондон по проект. Съзнавам, че този тип работа не е за всеки, но динамиката и непрестанното учене на нови неща са най-основното за мен на този етап от кариерата ми. Също така е страхотно да имаш пряко участие в изграждането на една компания редом със страхотен и мотивиран екип, тъй като, както се шегуваме в офиса, ние сме един старт-ъп под прикритие.
С какво ти помогна BG Careers Fair 2016? Какви бяха очакванията ти от изложението и бяха ли оправдани?
Както споменах, отидох там не за да търся работа, а за да предлагам такава, по-конкретно за да набирам доброволци за Лечение без граници. Очакванията ни бяха напълно оправдани, дори и само заради това, че успяхме да достигнем до повече хора, които могат да се допитат до нас за съвет или помощ.
Какъв съвет би дала на участниците в BG Careers Fair тази година?
Да не идват с определени очаквания по отношение на това каква би била идеалната позиция за тях. Човек трябва да е отворен към възможностите пред него и да преценява всяка една от тях не само по повод на това за какво точно е учил, но и на цялостната удовлетвореност и възможността да се учи на нови и интересни неща сред страхотен екип от мотивирани хора.
Какви са впечатленията ти от работния климат в България? Има ли големи разлики с това, което наблюдаваш извън страната?
След дипломирането си работих няколко месеца в правозащитна организация в Лондон, където, очаквано, мащабите на всичко са много по големи. Случаите, по които работихме, бяха много по-мащабни и включваха много по-сериозни нарушения на човешки права, отколкото бях свикнала от практиката си в България. Това, което неминуемо липсва в работата извън България, е прекият контакт със ситуацията тук, било като нагласи или конкретен тип обществени и социални проблеми. С други думи, мащабността на случаите и работата ми носеше много по-малка лична удовлетвореност от работата ми в Лечение без граници, например, където се стремим да съдействаме на други българи, нуждаещи се от подкрепа по време на лечението си извън страната.
Как опитът в България те подготви за работния климат както у нас, така и в чужбина?
Работила съм на достатъчно много места в България за да знам, че хората навсякъде са еднакви, нуждаят се от сходни неща (като например социална сигурност, удовлетвореност, разбиране) и се държат по сходен начин, изправени пред еднотипни ситуации. Постъпих на работа в Лондон именно с тази нагласа и очакванията ми бяха напълно потвърдени чрез работата ми в екип, състоящ се от германка, либиец, италианка, англичанин и ирландец.
Какви са бъдещите ти планове?
Продължавам да търся допирната точка между по-корпоративния начин на мислене и подобряването на социалната среда. Неслучайно в последно време термини като “социално предприемачество” добиват такава популярност. Както бизнесът има какво да научи от правата на човека, например по-хуманно отношение към работниците, грижа за околната среда; така и правозащитните организации могат да научат много от съществуващите и утвърдили се бизнес модели – устойчиво развитие на проектите, структира на екипа и ясно разпределение на отговорностите и задълженията.
